Големите Мечти чертаят Житейската ни Стратегия, а Малките са тези, които правят Пътя до тях осеян с Радост и Смисъл. Често Пътя и не води Целта . Затова по-важно от самите Мечти е как се чувстваме, докато ги следваме и каква е "цената" им. С колко от себе си заплащаме и нужно ли е? Дали сме все уморени или спираме, за да се заредим и насладим на Гледката , която в момента E и на това, което Имаме. Така дори и недостигнали Голямото Мечтано, "Ходенето" ще си е свършило работата! В Здраво Тяло, ще сме си отгледали и Здрав Дух!
Е, за предпочитане е Почивките да не са в градска среда, но Ходенето не винаги подбира и е навсякъде. И безценно е, ако съумеем да развием усет за баланса между него и Покоя. За да не сме пропуснали Гледката наоколо! За да сме чули и Тишината! За да сме запомнили , защо сме тръгнали!
Та, Малките Мечти са стартера на Големите, който пали двигателя и Колата- Живот върви. И не винаги можем да изберем марката на Колата, но си избираме Пътя! И има ли смисъл да бързаме, ако не Целта, а Пътят е Важен!
Мечта за Всеки Ден
Всеки Ден си създавай Мечта!
Мъничка! Лека! Изпълнима!
С Крила!
Вдъхновявай Сърцето си!
Усмихвай Лицето си!
Господар бъди във Своя Свят
и нека да е Пъстър и Богат!
Населявай го с Вълшебни Герои!
Пази го от Огън и Порои!
Живей във Приключение
и имай в заключение онова,
към което се стремиш,
докато Малки Чудеса Твориш!
Често пиша за това, което на мен ми е потребно! За да си напомням! За да си се подкрепям с онази Сила, която знам, че я имам, но в Бързането я забравям заключена в някоя от стаите на затвора "Искам".
Често поглеждам и Децата си! С очите не на Родител, а на Ученик към Учител! И намирам Вдъхновението, което отново ми връща Силата!
Хубавото на Малките Мечти е , че могат да бъдат Мнооого Малки! Толкова малки, че дори да са безплатни! Трябва само да ги Извикаме! За да ги сбъднем в Глътката горещо кафе сутрин, в Усмивката на Любим Човек, в Шегата на Приятел, в Песента на Щуреца, в Дъжда и Слънцето, във...ВСИЧКО!
И уж са Малки Мечти, а оставят Големи Следи!
