Обичам Свободата в децата си! Гордея се с нея!
Не съм типичната майка. Не отгледах децата си в Майчинство. Работех. Продавах цветя.Заспивах често на тържествата в детската градина, особено на зимните, защото се стоплях след студа на пазара. Не съм ги разхождала всеки ден, докато бяха бебета. И на родителските срещи после в училище ми беше трудно да не заспя.Не съм писала домашни с тях. Някак си успяваха САМИ ! Отгледах ги с помощта на свекърва ми и в бързане. Сега, когато са на по двайсет и ( Голямата Гергана на 27, а близнаците Илия и Йовина на по 21), почти няма ден , в който да не се питам, а не можеше ли иначе! И въпреки, че няма как времето назад да върна и по друг начин да го изживея, държа го този въпрос в главата си, за да не пропускам Днес да бъда това, което тогава се е изплъзнало от живота ни- моя, на съпруга ми и на децата.
Свободата е голям Дар, но и Отговорност! Понякога се "дава", но по-често се заслужава. Сега като се връщам назад в годините, разбирам, че е безкрайно важно да не "улесняваме" децата във всичко. Нашите от малки работеха с нас по празниците- помагаха. Освобождавала съм ги от училище заради това. Имала съм проблеми с училищното ръководство по този повод. Случвало се е и децата да се "срамуват" от съучениците си. Но когато пораснаха и тръгнаха по Пътя си сами, дойде и благодарността за наученото! Проумяването, че е срамно не да се работи нещо, макар и "непрестижно", а да чакаш наготово! Разбраха, че имат Качествата да се справят и да намират решения сами сега, когато са на различни места по света. Прегърнаха този голям Дар- Свободата, защото могат да си се грижат за него. И сами си избират Пътя! Може би , защото аз не си избрах моя сама, мисля, че най-ценното, което им дадохме с баща им е правото да се чувстват Свободни- да бъдат себе си, да си търсят Щастието, където те намерят за добре!
Затова са ми и думите в стихотворението "НовоРодено", което е илюстрирано и върху картичка:
Снимките в разказа ми са правени от голямата ми дъщеря, а последната от този, който днес я обича и е с нея. Безкрайно съм й благодарна затова, че от малка "запечатва" Живота на Семейството и го "вади" на хартия ;). А аз мноооого обичам да ги разглеждам! И всеки път правя един и същи коментар: "Бре,той Животът ни бил Хубав!"
