Ден преди св.Валентин не мога да избягам от темата.
Не го разбирам този празник. Историята му дори малко ме смущава, но го възприех заради работата ми с цветята и се наслаждавам да бъда свидетел и "съучастник" в любовните обяснения на хората. Обичам вълнението и смущението, понякога неувереността, друг път категоричността, с която те заявяват чувствата си. Но най-много обичам , когато в Живота "навън" виждам как Любовта живее!

Имаме три деца. Вече пораснали. Заедно със съпруга ми съпреживяваме техните срещи с Любовта. Плачем и се радваме, според повода. Поощряваме ги да дават израз на чувствата си и да ги обличат в красиви жестове. Не се срамуваме да показваме пред тях и как с баща им се обичаме. Щастлива бях да чуя, когато преди няколко дена в разговор по телефона синът ми каза;" Мамо, вие с тати сте Късметлии, защото имате красива Любов!"
Стана ми топло и хубаво! Като да се погледнеш в Огледало и да харесаш това , което виждаш. Защото зад всички моменти , в които "не сме се разбирали", в които не сме били най-доброто си "Аз", изпитвали сме гняв или разочарование, това Дете е виждало Любовта. Като Небе, по което преминават буреносни облаци, но което в повечето време е Светло и Слънчево! И да, няма ги вече фойерверките и изгарящия Огън, но Жаравата е в Огнището! Запазена през годините (32 на брой) с много работа в Семейната Нива!

Как разбирам "истинската" Любов?
Това е , когато даваш и не смяташ! Когато не се изживяваш като Жертва и не манипулираш с нещата, от които си се отказал , за да бъдеш с другия! Защото Любовта винаги изпитва и иска да й платиш с нещо! Тя прощава и не съди! Тя иска Най-Доброто за другия, дори това да не включва теб самия! Всъщност, това е "пробата", която веднага показва дали е Истинска или продължение на Егото ни.
С трите ни деца сме преживели три техни срещи и раздели с Любовта. С всеки от тримата беше различно." Накрая" винаги  болезнено. Но съм Щастлива, защото видях ,че  Децата ми могат да обичат! И защото по-лошото от разделите е да не си срещнал никога Любовта! 

От малко повече от година в Живота на голямата щерка отново има Любов. Благодарна съм ! Много! Особен вид Щастие е да преживяваш Щастието на децата си! То е като да пиеш от Извор с чиста вода!
Той е рус и тих. Отдалече е. Той е "кротката"й версия и само около него и тя е такава. Той се  влюбил много преди нея. Само след  една "формална" среща по време на експедиция в Арктическа Канада, където дъщеря ми ходи всяко лято от Университета. Последвали са две години, в които Той е пазел Чувставата си несподелени. През първата не е събрал кураж да отиде при нея , когато тя пак е била там, но на втората вече се отказва да чака и я намира отново. Тази нова среща става причина това лято да го посрещнем в България и да споделим няколко прекрасни седмици с "децата". 

Мъжът ми също се "влюби " в момчето!

Защото е не по-малко "различен" от щурата ни дъщеря и много й "отива". Защото я кара да се усмихва и да не бърза (за който я познава, ще разбере какво означава това ;)). Защото не се притесняа да бъде нещо друго освен себе си и да го прави тихо, без да се натрапва. Защото е мъж, който може да живее сам сред дивата природа и да  "медитира" , докато плете чорапи. От това лято освен щстливите спомени всеки от Семейството ни си остана и с чифт шарени чорапи от него.

Сега Дъщерята е в Канада за месец. Ние с мъжа сме у дома с две котета, които тя ни остави и заради които правим често видеочатове - да "докажем", че се грижим добре за тях ;). Каквото и да стане оттук нататък, ще е това, което са Посяли!  Аз само наум си се моля да е най-доброто за всеки!  ...и пиша по-малко за Любовта:

Любов

Магия е да ме погледнеш
и само с Поглед
да ме разплетеш!

А после, от бримчиците малки

по-силен да ме събереш!

И щом в Очите ти

аз себе си открия,

Сърцето си със Любовта ти,

в прегръдка нежна

да завия!