Нетърпелив човек съм. Породата ми е такава. И откакто взех да се осъзнавам, се опитвам да я подобря като се уча да бързам бавно. Тази моя порода е и причината да обичам притчи – малко думи, богато съдържание. Наскоро попаднах на следната: 

“Ученик попитал Учителя си:

-Учителю, напоследък се чувствам обезкуражен. Какво да направя, за да излезна от това състояние?

- Окуражавай другите -  бил отговорът на Мъдреца.”

Като дете мечтаех да стана актриса! Ама, много! Що рев беше, но мърдане няма- думата на мама закон и затова инженерство, че лесно приемали и да не остана без “висшу”! Не че на матурата по български не бях едната от общо двете пълни шестици на випуска, не че шестицата ми по “Трудово “ не беше заради изпълнението на “Писмото на Татяна до Онегин”, ама такива са си моите родители и не им се хващаше вяра, че точно тяхното дете ще го приемат литература . А за театрално майсторство и дума да не става! Не даваха и да се спомене ! Леле! Такова беше. 

Днес съм благодарна, че не стана такава каквато я исках! Заради таз забрана срещнах моя бъдещ съпруг, народихме си три деца-ей така, “между другото”, щото все работехме и много бързахме. Да садим и берем цветя, да ги продаваме, да не изпускаме момента, докато са “живи”, да не изтървем пък и “празниците”, че в делниците не купуват, пък недай Боже клиент да има нужда от нас, а ние да не се отзовем... Децата пораснаха повече в нашия свят, отколкото ние в техния. Но явно много истина, честност и обич сме държали там , защото станаха Красиви Хора! Благодаря на Бог и на тях за избора на Душите им да бъдат с нас! Тези Души ни накараха да се променим! А заедно с това променихме и живота си, сменихме приоритетите и сега я караме почти както ни се иска, така че да има място и за работа, но и за семейство, за гонене на задачи , но и за преследване на лични мечти!

Заради забраната на майка ми да уча това, което исках ,спасих емоционалната си Душа от безсънни нощи в преживяване съдбите на героите, които не можах да изиграя ,а Животът ми поднесе нова сцена. По-безопасна и винаги отрупана с цветя, защото си беше направо цветарски магазин! А текстовете, които започнах да изпълнявам, бяха най-големият подарък, който Бог остави на прага на моята зрялост! Защото правех букети, но и вдъхновяах с думи. И продължавам да го правя. Това е причината да се влюбя отново в Цветарството - то стана моята Сцена! А клиентите ми - Публиката, за която мечтаех като дете!

Обичам Думите! Толкова много неща могат да се правят с тях!!! И Музиката! Обичам ги заедно! Затова подсъзнателно търся ритъм в изказа, когато пиша. Пиша и трия, докато чуя посланието и музиката в Думите. И съм безкрайно щастлива, когато това стане! 

И Тишината също обичам! Липсата на Думи, които пак “говорят”, но този път с отсъствието си!

Не обичам захаросаните неща! Не обичам и да украсявам! Честността те прави свободен и я предпочитам. Затова винаги ми е олеквало като си призная грешките. И винаги съм се притеснявала, ако някой ме идеализира- сякаш иска да ми открадне правото да греша! А грешките са част от Пътя и са ми важни.  Истината поднесена с Любов притежава невероятна лечебна сила.  Но пък е и многолика, и никога не е абсолютна. Тя е уравнение, в което промениш ли входните данни, сменяш и резултата. Това което е днешната ти истина, утре може да е неистина, само защото си друг човек. 

 Всичко в Живота е свързано и то така, че да не можеш да хванеш нещо Ново, без да си пуснал от Старото. А за да го пуснеш, трябва да простиш: на себе си, на Времето, на близките си…

“Постигнеш ли го туй умение,

отгледаш ли го със търпение,

Светът ще бъде твой, 

а ти във него – Приказен Герой”- написах, след като се разделих със старото си Аз, което играеше ролята на Жертва.

И се връщам на историята за Ученика и Учителя, за да кажа,че тя ми помогна да разбера магичното въздействие на Думите от моите стихове върху хората и върху мен самата! Проумях, че в тях има КУРАЖ и МИЛОСТ! Тези, от които аз самата имах нужда и които, за да ги ИМАМ,  трябваше първо да намеря начин да ДАМ!