Усмихва се Денят.

Завърта се Светът!

Нощта си тръгва по Терлици,

изгонена от Песента на ранобудни Птици.

Ръце от Слънце се протягат.

Прегръщат! Бързат! Бягат!

Да докосват! Да творят!

Неуморно да шептят:

"Не стой! Не чакай! Отвори!

Крилата си ИЗТУПАЙ и ЛЕТИ!

Денят е само за ЛЕТЕНЕ!

Това е ТОЧНОТО му Време!"

Всичко "СЛОЖНО" всъщност е съвкупност от определен брой "ПРОСТИЧКИ" неща.

Като да живееш по-близо до Земята.

Да станеш рано и да си запалиш Огъня- на Печката и този в Теб.

Да ходиш Бос.

Да си приготвиш сам Храната. Да има с кого да я Споделиш.

Да си намериш Тишината. Да си я чуеш.

Да се изпотиш от труд на Двора, а не във фитнеса.

Да имаш МАЛКО, а да е МНОГО!

Обичам селската ни къща в Трявна. Кръстила съм я Радостина. Тук Душата ми се чувства у дома и себе си.

Прибера ли се при нея, после не ми се тръгва. Всеки път ми е така сякаш се завръшам към истинската "Аз".

Казвала съм много пъти на мъжа ми:"Един ден, като заживеем тук за постоянно, да ми купиш котел на пелети, че това палене на печките като те няма, направо ме съсипва!"

И съм грешала!!!

Има огромен оздравителен смисъл в това да се научиш да си палиш Огъня! И да, може да е трудно и не всеки път да имаш сухи дърва! Но ти дава смисъл! Отвориш ли очи, да поздравиш Деня , да си обуеш Терлиците и да побързаш да стоплиш Къщата! А после да излезеш навън, да се поклониш на новия Ден, да се събуеш бос и да си вземеш Силата от Земята!

И да Благодариш!

Исках нещо да разкажа...И то само си дойде А стихотворението е от книжката "Свят от Живи Думи".