Обичаш ли Сърцето да Звъни?

Да има Пламък и Звезди?

Да бързаш,
 щом сънят ти отлети,

да гониш своите Мечти?

А нощем, докато заспиш,

във Тихото да ги броиш?

Да имаш поглед Устремен?

Да държиш страха Опитомен?

Да са ти разперени Крилата

и гордо вдигната Главата?

Обичаш ли? 
Кажи!

И повече не му мисли!

Във Утрото на Твоя Ден

ще се събудиш ПреРоден!

(Стихотворението е от книжката "Свят от Живи Думи")

Любимата ми част от деня е УТРОТО! "Съдържа" в себе си толкова много възможности!

Понякога ги стискам в ръката си като Букет. Друг път ги разпилявам като мъниста на скъсан гердан.

Исках да започна новата седмица с "Висок Старт" и да надъхам и себе си , и четящите тези редове. Затова се зарових из албумите и попаднах на този прекрасен кадър с голямата ми Дъщеря Гергана и едно от осиновените й котета- Чавдар.

Много пъти съм разказвала за децата си. Не е от майчина гордост, а защото винаги са ми били ВдъхНовение! А нали , именно за ВдъхНовението искам и днес да пиша ?! Че то без него Живот ли е?!

Всеки път, когато Гергана се връщаше в България, тя си отиваше на село, а не при семейството в Пловдив. В старата къща. Там години наред я посрещаше също не по-малко старата ( в котешки години) котка Мая и Гергана си заживяваше с нея.

Един ден Мая й доведе и дъщеря си - Марийка. Имената са по избор на щерка ми, която ги "чува" .

След още няколко дена Марийка ражда в скута на Гергана 4 котенца. Не им помня вече "чутите" имена, защото, въпреки грижите и пътуването до ветеринарната лечебница, оцеля само едно- точно това, за което казваха докторите, че "нямало да го бъде"! Това е Методий и него го няма на тази снимка.

След две седмици нашият татко решава, че на останалия сам Методий му трябва Другар в игрите и заръчва на колегите цветари от Четвъртък пазара да хванат едно малко бяло коте, дето бил видял наскоро измежду цветята.

Така в живота на Гергана, а както се оказа малко по-късно и в моя, влизат Методий и Чавдар ( името Чавдар идвало от мястото, където е намерен ). Като Ин и Ян, точно като нашите близнаци- Йовина и Илия. И вече всичко, което живеем, се съобразява с живота на котетата!

Пътува ли Гергана, Методий и Чавдар, стават граждани и се настаняват в пловдивския ни дом.

Никога не съм имала потребност от домашен любимец. Нещо повече - не съм искала! Но заради хората, които обичам съм правила компромиси през годините- няколко заека, папагали, морски свинчета и рибки.

Не съм подозирала, че ще приема да живея с "животинки"! Докато се съпротивлявах на таз съдба, Гергана ме отряза с едно изречение:" Мамо, аз не съм ги търсила. Те сами ме избраха! И сега не мога да си представя Живота без тях! Ако ти не ги гледаш, аз няма как да пътувам и да си върша работата."

И ето днес, докато си мърморя колко много косми пускат, как драскат мебелите и колко тропат, докато се гонят, им говоря. Говоря им колко много ги обичам! Че са най-прекрасните котета на света!

А Николай ( нашият татко) и Гергана са в Единбург. И е много специален ден, защото ще й връчват дипломата за докторант. Нямаше как да съм с тях. Останах отговорник по котета!

И това, ако не е ПреРаждане?! От човек нежелаещ домашен любимец, в "приемна майка" на две котета!

Всеки ден имаме шанса да се родим ОТНОВО!