Ръцете!

На Живота - Силата,

на Човека- Правдата и Нивата!

Завинаги ще помня Ръцете на Баба! Пръстите изкривени от артрита, грапавата кожа, която като ме галеше драскаше, изпъкналите вени и тяхната щедрост!

Единствената причина Баба да се страхува от "нямането" беше дали ще има какво да "подаде" на всеки, който дойдеше в дома й. Пенсията й беше минимална. Първо по болест , после за старост. Никога не се срамуваше от това, което е работила. Срамен за нея беше само Мързелът!

Отглеждаше си всичко сама в градината. Имаше си и животинки. Купуваше само хляба - не че не можеше да меси...напротив! И мен ме научи! Да меся, да точа тънко от малка. Любимо ми беше през лятото да си правим домашна юфка на двора. Изваждахме две маси навън. Слагахме ги една до друга. Първо баба месеше. Сама. Че тестото беше много и аз с малките си ръчички нямах сила да го обръщам. После го разкъсваше на безброй малки топки, от които разточвахме големи кръгли кори и разнасяйки ги навити на точилките, внимателно ги постилахме на Земята, върху която Баба предварително беше проснала чисти чаршафи. Избирахме да е слънчев и много горещ ден. Завързвахме си косите с бели кърпи и се "състезавахме" коя по-бързо и по-тънко ще разточи. Баба много ме обичаше и не спираше да ме хвали на съседките каква сръчна внучка й се е паднала. И сигурно, ако не бързаше, щеше и да ме остави да спечеля състезанието, за да ме зарадва. Но на нея денят все не и стигаше, а работата край нямаше.

Споменът за Бабините Ръце, историята на моите Ръце, които незнайно как, но носят знание, което не е мое заслуга, са причината за стиховете...

Ръце

Ръцете никога не лъжат

и с пръстите си винаги шептят-

да чуеш Думите им можеш,

ако с твоите се преплетат.

Дали са нежни обичливи

или коварно пресметливи,

Езикът бързо ще ги издаде

и Истината ще е пред лице.

На Сърцето те са продължение,

за Ума - нескрито вдъхновени!

Създават, месят и садят,

а когато трябва и рушат!

Поклон! Пред Ръцете - работливите!

Пред Ръцете - приказливите!

Пред Ръцете - обичливите!

Пред Ръцете - разсъдливите!

Ръцете!

На Живота - Силата,

на Човека - Правдата и Нивата!

Стихотворението е от книжката "Живи Думи".