МИСЪЛТА ни е Четката ,с която рисуваме платното на Живота.
Това е така, защото тя притежава неВероятното качество да се материализира.
Неслучайно Мъдреците , обучавайки своите Ученици в древното Изкуство на Проявлението, започвали първия си урок с притчата за "Дървото на Желанията".
В нея се разказвало за уморен Пътник, който поседнал да си почине под едно Дърво без да знае, че то е Вълшебно. Вълшебството му било да сБъдва всяка мисъл на този, който е под него! Пътникът бил изтощен и гладен. Не можел да мисли за друго освен за Храна и Вода. Затова те се появили! Пред него! На богата трапеза! Изобилно! И точно да посегне към тях, си помислил:" Е, това е Не може да бъде!" и те ИЗЧЕЗНАЛИ!
Често сами прогонваме от Живота си това, което искаме да имаме, само защото не вярваме, че може да го имаме.
Често дори го имаме, но не можем да го видим, защото с "невярващите" си мисли го правим невидимо.
И да, не е без значение какво е Платното и как попива боята, но ние сме тези, които избираме ЦВЕТОВЕТЕ- нашите МИСЛИ!
Затова безценно е да си обичаме Картината и да си поливаме Дървото на Желанията с Жива вода!
П.П. Любимо ми е сутрин да пия дълго и бавно кафето си. Имам си набор от любими "Чаши С Послание" и много често си избирам тази, на която пише:
Рисувай с мисли! Сбъдвай Мечти!
Поправяй се! Не спирай!Дори и да не върви!
В Картината са важни всички елементи,
макар и да не ти харесват на моменти!
На трудното намирай Края!
След всяка Радост слагай запетая!
Усмихвай се! Танцувай!
На оценки не робувай!
Любовта превърни в Царица,
а Въображението- в Жар Птица!
Припомням си историята за Пътника и внимавам за ЦВЕТОВЕТЕ, с които искам да РИСУВАМ през деня . Дори и да не си харесам особено Картината накрая, знам, че на следващата сутрин ще имам Ново Платно и опитът от предишното , ще ми е Полезен!
